Никога не съм бил от хората, които спират всяко куче на улицата, за да го галят. Харесвах ги, разбира се, но по-скоро от разстояние. Докато един ден приятел не си взе кокер шпаньол. Още като кученце това животно имаше някаква странна комбинация от енергия, инат и доброта, която трудно може да се обясни, ако не си живял около такава порода.

Първото нещо, което ми направи впечатление, бяха ушите. Те буквално се влачеха навсякъде. След това дойдоха разходките. Кокер шпаньолът не просто върви — той души всичко, гледа всичко и сякаш има мнение за всяко дърво в квартала. Ако не му обърнеш внимание, сам ще си намери занимание.

С времето започнах да чета повече за породата и се оказа, че много хора я подценяват. Да, изглеждат сладки, но това не са „декоративни“ кучета. Имат характер, нужда от движение и доста силна връзка със стопанина си. Ако някой очаква куче, което просто ще лежи тихо вкъщи, вероятно ще остане изненадан.

Кокер шпаньолът първоначално е създаден като ловно куче.


 

По-точно породата принадлежи към групата на т.нар. птичари и ловни кучета, използвани за:

• вдигане на дивеч от храсти и висока трева,
• намиране на птици по миризма,
• апортиране на дребен дивеч,
• работа в близост до ловеца.

Самото име „кокер“ идва от птицата woodcock (горски бекас), която тези кучета често са използвали при лов.

Дори днес ловният им произход се вижда ясно в поведението:

• постоянно душат навън,
• реагират на птици и движение,
• имат много енергия,
• обичат активни разходки,
• нуждаят се от занимания и внимание.

Много хора ги възприемат само като сладки домашни кучета заради външния им вид, но всъщност кокер шпаньолът е доста активно и емоционално куче. Ако не получава движение и достатъчно внимание, може да стане:

• шумен,
• неспокоен,
• разрушителен вкъщи,
• прекалено емоционален.

 

Английският кокер шпаньол обикновено е запазил повече от ловния си темперамент, докато американският кокер шпаньол днес по-често се отглежда основно като компаньон.

Честно казано, след като прекарах повече време около това куче, започнах да разбирам защо толкова хора се привързват към породата. Има нещо много човешко в начина, по който те гледат и реагират на настроението вкъщи. Малко хаотични, малко драматични, но трудно можеш да ги забравиш.

Интересни факти за кокер шпаньола

Кокер шпаньолът изглежда като спокойно и сладко домашно куче, но всъщност зад дългите уши се крие доста енергичен характер. Породата е създадена за лов и това си личи дори днес — много кокери не могат да подминат птица, гълъб или шум в храстите, без веднага да проверят какво се случва.

Една от най-забавните черти на кокер шпаньола е начинът, по който използва носа си. При разходка често изглежда сякаш кучето има собствен план и маршрут. Душенето за тях не е просто навик — това е истинска работа.

Много хора не знаят, че кокер шпаньолите са изключително чувствителни към настроението вкъщи. Ако има напрежение, шум или нервност, те обикновено го усещат веднага. Затова често се привързват много силно към стопанина си и не обичат да остават сами за дълго.

Ушите на породата са красиви, но и малко проблемни. Понеже са дълги и увиснали, задържат влага и топлина, което означава, че редовната проверка и почистване са задължителни. Почти всеки собственик на кокер рано или късно научава това по трудния начин.

Интересното е, че има голяма разлика между английския и американския кокер шпаньол. Английският обикновено е по-активен и по-близък до оригиналното ловно куче, докато американският е развъждан повече като домашен компаньон и изложбено куче.

И въпреки че изглеждат дружелюбни към всички, много кокери имат леко инатлива страна. Ако решат, че нещо е по-интересно от командата ви, понякога просто ви гледат така, сякаш преговарят с вас.